Дали 3D принтирането ще сложи край на масовото производство?

Речникът дава 17 дефиниции за глагола "принтирам", но нито един от тях не определя създаването на метален кръст, който виждате отдясно или стъклени фигури, защитни покрития за iPad и дори обувки - всичко това може дае бъде принтирано с помощта на специални машини. 

Самия процес "3D принтиране" слабо отговаря на представите ни за принтиране. Този вид принтиране определено ще е революция в серийното производство на различни видове предмети.

Най - голям привърженик на тази идея е The Economist. Още през февруари започват слухове, че тази технология има потенциала да трансформира производството. Тази технология има по - малко разходи и рискове и е достъпна за по - дребните производители. Не е трудно да се схване тази логика. Само си представете как местния майстор е способен да си направи свой собствен велосипед, използвайки частите принтирани от неговия принтер. 

“3D принтирането със сигурност ще бъде нов вид производство,” казва Peter Weijmarshausen, изпълнителен директор на Shapeways, които правят 3D обекти за потребителите. “Хората вече не са доволни от масово произведените продукти, които всички изглеждат еднакво. Това е което масовото производство им предоставя. С 3D принтирането вие ще можете да произведете неща, които са стилизирани, персонализирани и направени по ваши предпочитания и са на почти същите цени.”

Цената

В момента, 3D принтирането е в много ранен етап на разработване и не може да се конкурира с мощните производства.  Една от основните пречки за масовото прилагане е цената. За пример нека да вземем Z Corp’s 3D принтери, чиято цена варира от $14,900 до $59,900 в U.S. Тази цена може да е преувелечена, но разходите може и да се балансират, казва Scott Harmon, Z Corp вице президент на бизнес развитието. “По важното от самата цена на принтера са експлоатационните разходи,” казва Harmon. Крайната цена на завършен модел е от $2 до $3 на кубичен инч.

Цените са с тенденция да вървят надолу и с тях се въвеждат нови материали, които се използват за 3D принтиране. Shapeways са добавили материали за работа с тези принтери, като неръждаема стомана през 2009г., стъкло през 2010г. и през миналия месец сребро. "Moreover",  "Clark’s", "British shoe" са само част от производителите, които този месец започват използването и въвеждането на прототипите Z Corp’s 3D.

Harmon казва, че техните клиенти са от различни идустрии, като механика, образование, архитектура, продажба на дребно и др. Докато архитектите и дизайнерите на механични елементи обикновенно използват 3D принтирането за направата на прототипи и макети, то фирмите като  Shapeways, Jujups и i.materialise.com, главно действат като  Kinko. А именно - продавачите изпращат техните елементи и компаниите ги принтират/произвеждат. Например FigurePrints и Seattle правят 3D реплики на Xbox Live и World of Warcraftcharacters аватари.

Френската фирма "Sculpteo" предлага много повече опции. Компанията може да прави ваши или на ваши познати  3D фигури от снимка и също да прави обекти по поръчка използвайки 3D дизайн и софтуерни програми, като sketchup и 3ds. Clement Moreau, изпълнителен директо и съосновател на Sculpteo, казва че цената на тези предмети варира в границите от $20 до $2,000, в зависимост от размера. “Имаме два вида купувачи - любители и профисионалисти". Moreau стартира компанията през 2009г. с цел разпространяване на 3D принтирането до по - широки обшности.

Поглед в бъдещето

3D принтирането евентуално ще повлияе на пазара, дори и шефа на Z Corp Harmon да не вижда това, в близко бъдеще. Той казва, че еволюцията вече се задава зад ъгъла. “Това което прави 3D принтирането в краткри срокове, е че дава на хората нови видове продукти, които не могат да бъдат създадени от традиционните производства".“Щом 3D принтирането започне да произвежда разновидности на тези нови продукти то ще започне да става конкурентноспособно като качество и цена на масово произвежданите продукти.”

Пролетта дойде!

7 НЕВЕРОЯТНИ ИСТОРИИ

1. Оцеляване против всякакви шансове.

Антрактическата експедиция от 1914г. на сър Ернест Шаклетон би могла да завърши фатално, но усърдния екип, който той е избрал все още заслужава адмирации за неговото оцеляване против всякакви шансове за това.

След като техния кораб Ендюранс се сблъскал с айзберг, екипажа го е изоставил и са съставили план за прекосяване на Антрактида пеш. Повече от две години Шаклетон е водил другарите си през ледените ширини. След прехода са се установили за повече от шест месеца на Слоновия Остров, където се прехранвали главно с тюленово месо и мас.

Шаклетон заедно с петима мъже прекосили острова и след това поели на север, като изминали близо 800 мили до остров Южна Джорджия. Там те разузнали обстановката за 36 часа и се натъкнали на изоставена китоловна станция. 

По късно Ернест написва: "Преживяхме едновременно глад и триумф. Достигнахме до дълбините на човешката душа"

2. Загубени в Амазонка.

"Бях обсебен от идеята за проучване." Yossi Ghinsberg - това е казал автора на най-скоро издадената от него книга "Lost in the Jungle: A Harrowing True Story of Adventure and Survival"

Там Ghinsberg описва как през 1981г., той и още трима негови приятели се впускат в дебрите на Боливийската Амазонка. В резултат на слабата им екипировка и недостатъчен опит в ориентирането те се загубват. Двама от неговите приятели и до ден днешен остават в безизвестност.

Ghinsberg и неговия приятел Kevin решили да се спуснат по бързеите на реката с лодка, но техните планове се объркват и се удрят в скала и това ги е разделило. 19дни Ghinsberg се скитал и търсел помощ в негостоприемната среда.

За щастие някакъв местен човек открил Kevin и му помогнал да претърсят реката за Ghinsberg. Те го откриват жив и с нови разбирания за неговите силни и слаби страни.

3. Две седмици в ледена пещера.

През 1982 Mark Inglis и Phil Doole са били високо по склоновете на най-високата планина в Нова Зеландия, когато ги застигнала ужасяваща виелица.

Те си построили пещера от ледени блоково и зачакали бурята да отмине, но 13 дни това не ставало, а и помощта била далеко. Те преживявали с оскъдни дажби храна, но поради застояването кръвта в краката им не циркулирала и се стигнало до ампутация.

Това не спряло техния катерачески дух. Двамата отпътували към хималаите през 2006г. и Mark Inglis станал първия човек изкачил еверест с два ампутирани крака. Това му коствало пет пръста на ръката. Въпреки трудностите силния му характер останал несломим до самия край.

Неговите думи след изумителния подвиг били: "Когато загубиш краката си на 23 годишна възраст, загубата на 5 пръста е нищожна и тя ми даде още по голям тласък за изкачването на върха."

4. Заседнали в Андите.

Тази история е толкова невероятна, че дори е описана в няколко книги, а също така е и екранизирана. Има също и официален уебсайт за нея и също така може да се опише само с една дума. Живот!

Когато самолет превозващ Уругвайския ръгби тим се разбива в Андите през 1972г. историята би трябвало да завърши там, но това е било само началото. 12 души от 45 членния екипаж са умрели още при катастрофата други 5 са починали от наранявания на следващата сутрин още един на осмия ден и след това още осем в последвалата лавина.

Останалите 16 човека се изправени пред смразяващ студ и глад преди да прибегнат към канибализам. Храна нямало, а насреща били само труповете от загиналите хора.

Тази история е разказана от преживелия 72-дневен ужас Gonzalo Arijón. Това е поредното доказателство, че човешките възможности са много по-големи отколкото можем да си ги представим.

5. Затиснат между скалите.

Да ампутираш ръката си с нож е задача, която може би обикновенния човек ще намери за нещо почти немислимо. Но през 1 май 2003 е било единствената останала възможност за Aron Ralston след като 800 паундова скала пада върху него и затиска ръката му.

След пет дни, малкото вода и храна, която е имал свършила и било почти ясно, че никой не би го открил в каньона в Юта.

В неговата книга, Затиснат Мезду Скали, той описва как буквано е успял да се измъкне. Първо е използвал, камък да натроши ръката си и след това с дожобния си нож изрялаз останалата плът. След това е трябвало да изкачи 20 метрова преграда и накрая стопаджии го намират докато се опитва да се добере до колата си.

33 годишния потърпевш си остава катерач и до ден днешен, като в постиженията му се включват 55те върха на Колорадо, които са високи повече от 4300м и също така е мотивационен говорител.

6. Планинска Одисея.

Joe Simpson и Simon  Yates са се спускали от 6000м връх Siula Grande в Андите, когато ги сполетяло нещастието два пъти.   Първото било това, че Simpson се подхлъзнал и си счупил кракът и след това докато Yates му помагал да се спусне успешно Simpson се изпуснал от скалата и провиснал от края на въжето. 

Yates не можел да чуе или види Simpson, но държал здраво въжето около час докато преусмисли какво да прави.

След това той отрязъл въжето и слязъл. Някои хора казват, че това е против кода на скалното катерене, докато други изразяват мнение, че това спасило живота на двамата мъже. Simpson паднал в дълбока цепнатина в ледник и също така бил с доста контузии. Там той прекарал три дни пропълзявайки 5 мили през тежък терен, без храна и вода.С огромни усилия, превъзмогвайки огромните болки, Simpson пропълзял до базовия лагер, където се намирал Yates. 

Цялата история е подробно описана в книгата на Simpson. Също така е направен и документален филм по този случай.

7. Заседнали в Пасифика.

Плаването в Южния Пасифик може да изглежда спокойно преживяване, но когато американката Tami Oldham Ashcraft и нейния приятел Richard Sharp били притиснати 19дни от четвърта категория ураган тяхната почивка и безгрижно плаване се превълнала в пълен кошмар.

Било 1983г. и тяхното пътешествие било с маршрут от Таити до Сан Диего. Те пътували с 44 футовия кораб Hazana. Връхлетени от 15 метрови вълни и ураганни ветрове кораба се преобърнал. Ashcraft се ударила лошо и изпаднал в безсъзнание. Когато се събудил вече са били изминали 27ч. от бедствието. Sharp бил изчезнал и неговото спасително въже било скъсано. Кораба се разпадал на отделни парчета и положенито било безнадеждно. 

Изтощена Ashcraft се домогнала до спасителна лодка, с която плавала 40 дни докато достигне Hilo Harbor. Все още в шок, но благодарна за това, че е все още жива.