"Доверявай нещата си на Бог," казал той. "защото Той никога не изоставя децата си."
Когато устроили лагер за през нощта, учителят помолил ученикът да върже конете за близката скала. Ученикът отишъл до скалата, но след това си спомнил какво му е казал учителят малко преди това.
"Той сигурно ме тества. Вярата е в това, че аз трябва да доверя конете на Бог."
"Той сигурно ме тества. Вярата е в това, че аз трябва да доверя конете на Бог."
На сутринта той видял, че животните са избягали. Възмутено казал на учителят:
" Ти нищо не знаеш за Бог! Вчера ти ме учеше, че трябвя сляпо да се доверявам на Господ, за това аз оставих конете на него да ги пази, но животните избягаха!"
" Ти нищо не знаеш за Бог! Вчера ти ме учеше, че трябвя сляпо да се доверявам на Господ, за това аз оставих конете на него да ги пази, но животните избягаха!"
"Бог е искал да наглежда конете," отговорил учителят.
"в този момент той се е нуждаел от твоите ръце, за да ги завърже, но ти не си му позволил това."
"в този момент той се е нуждаел от твоите ръце, за да ги завърже, но ти не си му позволил това."
Сподели с приятели:
Добави в Svejo
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар